Отлично уиски. На носа, интензивен дим, йод и изненадващо лек цитрусов нюанс (предимно лимон). На небцето, интензивен дим, повече от очакваното (което ме приятно изненада), йод, ванилия и както вече споменах, лимон. Като цяло, с това конкретно уиски, вкусът точно съответства на аромата (с изключение на ванилията).
Както всички 12-годишни от дестилерията, това уиски е със силна концентрация (уиски, което е бутилирано директно от бъчвата без разреждане или добавяне на карамелен цвят (E150) и преминава само през основна филтрация, за да се отстранят всички твърди частици от уискито). За уиски със силна концентрация (56,5% алк. об.), то беше доста гладко, което също ме приятно изненада. Лично аз не обичам, когато усещам миризма и вкуса на алкохол, когато пия уиски, особено ако е със силна концентрация. В това конкретно уиски, тъй като липсваха миризма и вкусът на високо съдържание на алкохол, успях да напълно се насладя на аромата и вкуса на уискито, за което платих значителна сума (140 евро).
Още едно предимство е представянето на тази бутилка, нещо, за което мисля, че малцина могат да спорят. Красиво изкуство и разбира се, намирам го изключително интересно, че зад бутилката ви се дава възможността да сканирате баркод, който ви пренасочва към официална страница на Diageo, където се разказва митът за този конкретен лъв, който от години е символ на дестилерията. Забавен факт: 9-годишният Лагавулин (издание Game of Thrones) представляваше Къща Ланистър, тъй като техният символ беше лъв.
Единственото отрицателно нещо (не лично за мен, но предполагам за средния потребител) е цената на бутилката, която се движи между 135-150 евро. От друга страна, преди някой да се замисли да я купи, би било добре да се има предвид, че тази конкретна бутилка е част от серия с ограничен тираж, така че се очакваше цената да е висока, защото освен да е уиски като уиски, бутилката е създадена и с намерението да стане част от колекция на колекционер.
След като опитах 8-годишното и разбира се 16-годишното, това е моето любимо от трите.