Настоящата колекция есе поставя Балканите в центъра на европейските събития не като проблемна конфликтна зона, а като една от основните региони на Европа.

В контекста на съществуващите стереотипни мнение, авторите на този том твърдят, че Балканите не изостават в сравнение с останалата част на Европа, а в много случаи предхождали и предвиждали много западноевропейски събития в десетилетията преди и след 1900 година.

Във втората половина на деветнадесети век, балканските държави се утвърдили като независими нации-държави. Докато се опитвали да укрепят националния си суверенитет, тези страни гледали отвъд традиционните стратегии за формиране на държави, в търсене на алтернативна визия, вдъхновена от милитаризма и националната политическа икономия; по този начин те не само че успели на собствените си условия, но и променили Европа и света от 1912-1914 година насам.

Докато Османската империя отслабвала и все повече форми на неофициална дипломация били прилагани от силните сили в нейния регион, отношенията между идентичност и геополитика също се трансформирали.

Както посочват сътрудниците на този том, резултатът е явлението, което щеше да прониже цяла Европа през десетилетията на 1920-те и 1930-те години: постепенната замяна на възприятията за религия и етничност с идеята за гражданство и принадлежност към една държава.