Отношенията на господство, които се установяват в рамките на градските институции, гарантират, че те няма да рухнат при първия им разпределителен провал.

Въпреки това, когато господството придобие характера на безусловно налагане, както се случва днес, когато институциите престават да благоприятстват отношенията на правна взаимност и вече се основават изцяло на вертикалната йерархична връзка между управляващи и поданици, тогава нищо не може да изключи активирането на икономическата антиномия на правото, обостряне на социалните конфликти, които се проявяват в това, и в крайна сметка динамично повторно появяване на учредителната власт.

При такива условия, риторичното призоваване на социалния договор или на народния суверенитет от страна на управляващите не е достатъчно, за да спре фундаменталното движение на институционална реконструкция, работата на учредителната власт.

(. . .) [Извадка от текста на задната корица на изданието]