Отворих очите си. Един непознат беше наведена над лицето ми на дъх разстояние. Гледаше ме с такава доброта, че бях сигурна, че умирам.

Нежно ми галеше главата и косата. И беше прекрасен. Колко много исках да е просто някой, който да ми говори с любов, а не някой, който да ми казва директно: „Претърпели сте сериозно мозъчно кървене“.