Димитрис Исайас и Тасис Папаиоанну са може би най-значимите архитекти на своето поколение. Публичните и частните им сгради не се отличават с местен характер, нито с безкритично приемане на международни примери.

Те следват трети път, между обективното разказване на структурата и регресивната способност на формата, която оформя стремежите за местност, интеграция, функции, управление на природните данни, навици на живот, колективни желания и строителни възможности с идеологически и проектантски инструменти на политически и социално по-прогресисткия следвоенен европейски авангард.

Тяхната отправна точка е гръцкото модерно движение от 30-те години на миналия век и заветният пример на Ле Корбюзие. Те все пак стремят да произведат архитектура, автентично гръцка и за това универсална, без да бъдат нито романтици, нито формалисти, по път, който насочва към проектантска строгост и последователност, инициирана от Арис Константидис.

С редакцията на Андреа Якумака и въведителни текстове от него самия и Барбара Хойдн и Уилфрид Ванг, томът разглежда архитектурното творчество на двамата атински архитекти в продължение на 30 години, което обобщава стимулите и спомените на едно място и същевременно представлява поле за творческа дейност с абсолютна и неоспорима културна автономия.