"Ароматът от нашите розови храсти ще ни върне обратно. Няма да се изгубим," каза Дросос на Арети, въпреки че знаеше, че това е лъжа: техните розови храсти бяха изгорели заедно с първия им живот. В новия си живот те живеят в театрална ложа, с жена, която не познават и която твърди, че са нейни деца. Техните мечти и кошмари се преплитат с тези на другите обитатели и с непознати сенки. Може би затова Арети решава да живее скрита в един куфар; докато един ден тя мистериозно изчезва. Момче, което се издържа като момче за поръчки на пазара, момиче, което ежедневно шие и разплита сватбения си воал в прозрачен лес от цъфтящи черешови дървета, възрастен мъж с канун, нямо момиче, което пее, ще се опитат да помогнат на Дросос да намери сестра си и истината. И може би повече от всички, Ариел, ефирният дух от "Бурята" на Шекспир, ще помогне; защото когато живееш в театър, животът в крайна сметка може да приеме много различни лица. История за загуба, болка, изгнание, но и за утешителната сила на въображението, състраданието и човечността, вдъхновена от реалното събитие на заселването на малоазийски бежанци в Атинския общински театър през 1922 г.