Дискусията беше бурна. "Какво смятате да правите, кой ще защити границите ви? Вие нямате армия, нямате валутни резерви, нямате пари, къде отивате, как ще оцелеете?" В държавната резиденция в Охрид, Слободан Милошевич, бесен, вика на Киро Глигоров за решението на Скопие да последва пътя на Словения и Хърватия, тоест да се откъсне.

На 27 декември 1991 г. получава телефонно обаждане от Милошевич, който му иска да се срещнат в Охрид, за да обсъдят "отношенията и бъдещето на региона". Отиде, вземайки със себе си и Васили Топурковски, негов близък сътрудник, млад възходяща звезда в югославската политика, говорещ английски и представител, до независимостта на Република Македония, в колективното председателство на единна Югославия.

"Милошевич дойде придружен от тогавашния президент на федерацията, Борислав Йович, и министъра на външните работи Владио Йованович", разказва Топурковски. "Климата беше тежко. Сърбите ясно ни заявиха, че са разочаровани, не вярваха, че ние, македонците, ще се откъснем и ще си създадем собствена държава. Първи заговори Йович, който ни предупреди, че ако не се присъединим към конфедерация с 4 (Сърбия, Черна гора, Босна, Македония) - решение, което сръбската страна пропагандираше - ще избухне ужасна война в Босна.

Но ние бяхме провели референдум за независимост и това им напомних, докато Глигоров подчерта, че сърбите трябва да разберат правото на македонския народ да създаде своя собствена държава", ми каза Топурковски.

"И как ще се разберете с гърците и българите? Не забравяйте, че има македонци и в тези страни", изръмжа в някакъв момент Милошевич, а Глигоров му отговори, че не е в намерението ни да променяме границите, нито да създаваме Велика Македония и т.н. Дискусията беше напрегната, Милошевич беше бесен. Ние се страхувахме от реакцията на сърбите, които поддържаха цяла армия в Македония и имаха и малко малцинство...

Вечерта Желев вечеря с Елцин в резиденцията "Лозенец". Борис Николаевич продължаваше да пие водка, въпреки молбите на съпругата си Нина да хапне нещо. Елцин показа, че не е забравил това, което Желев е направил, и го попита дали иска да направи нещо за него. "Да признаете Македония", веднага му отговори лидерът на нашата държава. Елцин се съгласи и нареди на министъра на външните работи Козирев да напише указа.

Козирев се опита да му обясни, че с този акт гърците ще се разгневят, но Елцин настояваше. Тогава Козирев изигра последната си карта - държавният печат е на президентския самолет. Борис Николаевич се обърна към Желев и го успокои: Утре сутрин на летището ще дадем пресконференция, ще обявя, че Русия признава Македония и указа ще го изпратя от самолета, когато излети. И така стана - 10 минути след качването на самолета за Москва, Елцин подписа признанието на Република Македония от Руската федерация с това непроменимо име на съседната ни страна". Така, след България и Турция, Русия стана третата страна, която призна Скопие като "Република Македония".