Тук Тукидид е съчинил нещо безкрайно по-сложно от историята на Пелопонеската война, очертавайки по потресаващ начин човешката природа.

Неговото повествование представлява изключително улавяне на психични течения. Във военните конфликти, акцентът от изследователите се поставя предимно върху външни фактори – политически, икономически, военни, докато участието на психичното се пренебрегва. Въпреки това, психичната реалност винаги е присъстваща и предшества всякаква външна, определяйки я в степен, която е недоизразима.

Настоящото изследване, рентгенографирайки творбата на великата историк, открива скритата дейност на силите на разрушителност и смърт, които гнездят в ядрото на човешкото съществуване. Точката, в която психичните процеси на индивидите и групите достигат до онова, което впоследствие се появява като «История», представлява област, която ражда въпроси, без явни отговори.

Как? Невидими психични фактори подтикват политически и военни действия? На каква вътрешнопсихична основа съответстват явления като война или популизъм? «Мнозинството» винаги ли има право? При определени условия, могат ли да съставят резервоар, където експоненциално се развиват силите на разрушителност? Имайки предвид предразположеностите и ограниченията на човешката природа (които са скандално пренебрегвани от времето на Тукидид до днес), какви са границите на институциите и Демокрацията?