Неолибералният капитализъм, чиято природа се е променила значително от 80-те години на миналия век, е на ръба. Тъй като се възприема като несправедлив и неравен, той подхранва гняв и горчивина, предоставяйки плодородна почва за популизма. И най-лошото е, че се оказва неефективен, генерирайки все по-малко растеж. Така че, трябва ли да сложим край на него и радикално да променим системата? Авторите се изправят директно пред този въпрос. Тяхната диагноза е строга: девалвацията на труда в полза на печалбата, изборът да се фаворизира акционерът за сметка на работника и другите бизнес партньори съставляват, според авторите, ДНК-то на неолибералния капитализъм и обясняват слабото търсене. Следователно, далеч от това да бъде всемогъщ, този капитализъм се нуждае от патерици, за да продължи напред. Патерици, които не са нищо друго освен дълг във всичките му форми и създаването на пари. Като показват, че тези икономически политики днес са достигнали своите граници, Патрик Артюс и Мари-Пол Вирар не само анализират рисковете, които дебнат нашите общества. Като предлагат друг модел на капитализъм, те споделят с нас причините, поради които можем да се надяваме. Защо неолибералният капитализъм излезе от релсите? Какви са началните елементи, които биха могли да съставят очертанията на този "следващ свят", който толкова често споменаваме като нова колективна надежда? Искахме да разкажем тук историята на този преход, опитвайки се да оценим рисковете, породени от икономическите политики, прилагани от края на Славните тридесет (1945-1975) до днес, но също така да споделим нови причини за надежда.