В стремглавото си движение през живота, някои наркомани ще станат основното население на гръцките затвори. Затворникът наркоман, вече виновен и затворен в собственото си семейство, социално драматизира историята си, поставяйки официално себе си извън закона. Унизявайки себе си, той валидира психическото отсъствие на Символичния Закон-Отец, търсейки го по особен начин. Преминавайки през границите и чрез майчинските функции на веществата, той ще се опита да анулира травмата на фрагментирания си психизъм и, като тяло, което действа, нарушава, ще достигне до нова майка, затвора. Жената, бунтувайки се и към социалната си природа, ще изисква мъжественост. В този принудителен контекст на био-власт, лечението от зависимост ще представлява преминаване към Символичния Закон и свободата, чрез Словото, Изкуството и Другите.

«Осевата линия на цялата книга е Символичният Закон и –трагичното– му отсъствие при наркомана. Този закон търси чрез скитанията си в света на маргинализацията, импулсивните си действия, нарушаването на закона. На този път на постоянен и неуспешен опит за намиране на закона той ще срещне и закона, ще го наруши и ще попадне в затвора. В това място на затворничество и мъчение, Р. Кангеляри ще срещне зависимите момичета и момчета и, колкото е възможно, ще ни запознае със света им. Психолог-уголовен специалист, с опит в заведения за задържане на наркомани, тя разполага с клиничния опит и знанието, което й позволява с увереност да опровергае доминиращите социални стереотипи относно нелечимостта на зависимостта, биологичния характер на проблема, свързан с поддържането на зависимостта чрез заместители в терапията и други.»

«Книгата на Роди Кангеляри започва като пътешествие от утробата към зависимостта и символичните и реални функции на закона. На базата на наблюдения от контактите си с зависими лица, по проницателен, но и описателен начин, който прави четенето приятно, тя описва този път, хвърляйки светлина върху важните пунктове в пътуването и търсенето на себе си чрез или въпреки съществуването на Другия, понякога като привлекателен, а друг път като опасен, тъй като Другият може да бъде самият себе си в процеса на самопознание, търсене, приемане или отхвърляне на себе си. В това пътуване, обществото е заплашително присъстващо като мрежа от условия, която изключва, вместо да обгръща, която обещава, за да предаде.»