1974 г. означаваше края на една цяла епоха и началото на напълно нова. Преходният характер на събитието се отразяваше по най-яркия начин в неговите противоречия. Тя беше едновременно annus horribilis и annus mirabilis.

Ужасяваща, защото първата половина бе белязана от най-мрачната версия на диктаторския режим, който предизвика непоправимата национална катастрофа в Кипър, което от своя страна доведе до неговото събаряне. Удивителна, защото върху руините на хунтата се възстанови с почти невероятна скорост и със сигурност с възхитителна ефективност най-успешната версия на спокойния демократичен живот в гръцката държава.

Разреши се по недвусмислен и следователно окончателен начин вечният конституционен въпрос. Освен това, отново се поставиха основите за активното участие на Гърция в усилията за европейска интеграция.

1974 г. се оказа решаваща и на друго ниво. Това е оформянето на гръцко-турските отношения. Почти всички претенции, които Турция въздига спрямо Гърция до днес, имат корените си в прехода между 1973 и 1974 г.

Разрезът от 1974 г. се отразяваше красноречиво дори в ежедневния език, в който разделението „преди 1974“ и „след 1974“ стана отправна точка, до ден днешен.