В тези избрани текстове, обхващащи периода от 1905 до 1938 година и оставали непереведени до днес, чрез изследването на различни форми на психопатология се подчертава основният фройдистки принцип на психичния конфликт, както и поведението на егото на индивида спрямо изискванията на импулсите и външната реалност. Индивидът, с природа и позиция на извратеност/назаризъм, в опитите си да се интегрира във външния свят, ще попадне в конфликт с текущата реалност (принцип на удоволствието в противоречие с принципа на реалността). В този процес, прибягването до невроза или психоза означава патологичен начин на адаптация. Основният елемент, който психоанализата донася относно структурата и функцията на психиката, е, че психиката не е нещо единно и конгломератно, а се състои от мнемонични следи, представ representations and fantasies, в предимно несъзнателна форма. Тя трябва да бъде изведена наяве и управлявана от егото на индивида, след като първо успее да я осъзнае, така че да намали вероятността да се разболее. Това е и голямото предизвикателство, което поставя психоанализата, като анализ и като лечение, чрез процеса на изваждане на несъзнателния процес.