Настоящата книга се фокусира върху образователната политика на дългото десетилетие на 1850-те години и по-специално върху периода на министъруване на Хараламбос Христопулос (1855-1859), най-продължително заемал поста министър на образованието през 19 век.
Двата доклада на министъра (1856 и 1857) заедно с четиринадесетте паралелни текста, включени в настоящото издание, осветляват интересни – но в голяма степен неизвестни – аспекти на образователната политика и политическия живот на страната.
Целта на Христопулос от самото начало е намаляването или дори премахването на проблемите в образователната система. Неговите констатации са първото официално признаване на дисфункциите на образователната система и неспособността ѝ да удовлетвори нуждите на страната.
Христопулос, въпреки че не предприема смели крачки, изглежда има визия и се опитва да организира с бавни, но стабилни стъпки „различна“ образователна система, грижеща се за всички нива на общественото образование, за техническото и професионалното обучение, образованието на жените, както и за квалификацията на учителите и учителките.
