В книгата се предприема кратка, но всеобхватна презентация на историята на гръцките политически бежанци в Източните страни, от началото й - символично през лятото на 1949 - доCollapse на социализма през 1989 година.

- Защо и как бяха приети от 'Народните страни' (първоначално съседните) цивилни от военните райони на Гражданската война, деца от 'пейдомазотос', борци на ДСЕ и др.?;

- Как се организира и как се разви животът им в бежанските общности?

- Как се запази 'елинизмът' (и в новите поколения)?;

- Защо 'принудителната хегемония' продължи толкова години?

- Кога беше разрешено и как бе организирано връщането в Гърция?

Независимо от първоначално хетерогенния си състав (политически, социален, културен), гръцките политически бежанци станаха получатели на 'социалистическия патернализъм' на комунистическите партии в страните, които ги приютиха. ККЕ бе неформално признато от тези партии като партия на властта и от бежанците, комунисти и некомунисти, като регулатор на живота им, дори и на семейството и личния им живот.

То, като 'Партия Баща', управляваше чрез своите организации повторното събиране на семействата, условията на живот, образованието на бежанците и техните деца, трудовата им заетост, сватбите, репатрирането им.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]