Ники Лауда се състезаваше в моторния спорт, но премина границата между живота и смъртта, за да се завърне с още по-голяма слава. Дори и тези, които не знаят нищо за Формула 1, са чували за неговия инцидент на Нюрбургринг през 1976 г., когато беше изваден от ада на Ферарито си толкова тежко ранен, че му бяха дадени последните обреди. Само след 33 дни, той се върна на състезанията в Монца. Раните му кървяха, нямаше клепачи. Беше уплашен. Година по-късно, той си върна титлата на Световен шампион. В книгата „Към ада и обратно“ разкрива как е преборил страха, за да постигне завръщане, което изглеждаше отвъд човешките възможности. След това той разказва за епичното съперничество с Хънт, история, която по-късно бе драматизирана във филма „Rush“ през 2013 г., и се връща към строгото си детство и неодобрението на родителите си, които вярваше, че му предадоха „мания за съвършенство“. Никога няма да има някой като него.