Мои мили деца... Приказката, която ще ви разкажа, не беше днес, не беше вчера. Беше в старите... Много стари времена, когато Божият свят беше изпълнен с магьосници и елфи, животни с човешка реч и реки, които вместо вода, течаха със сладко и вкусно чисто бяло мляко.

Така тогава, в едно царство, което принадлежеше на империя, далеч отвъд сините морета и далеч зад високите планини, живееше цар на име Еремей. Този цар дори имаше прякор. Наричаха го: "Еремей с дългата брада," защото имаше дълга, много дълга брада.

Така Еремей живееше със своята царица, Лариса, в красив дворец. Животът им течеше спокойно, но скучно, защото нямаха деца, които да им носят радост и интерес. Един ден... докато царят се разхождаше с двама от своите доверени боляри и своя шут…