От 2008 година, с младешкото `възмущение` през декември, до днешна дата, с възникването на новия кипърски въпрос, социално-политическите събития са белязани от проникването на националпопулизма. Десен и ляв националпопулизъм.
Ляв националпопулизъм? Да, защото има и ляв националпопулизъм. Срещнахме го в масовата мобилизация на `Недоволните` и в така нареченото `Движение на площади`. В социалните и политическите призиви за създаване на `ново ЕАМ`, в неограниченото демонизиране на конспирациите, в възхвалата и присвояването на един мизерибилизма, в накратко `антибюрократизма` с ляво покритие, в германофобията.
Видяхме го да се оформя като политическа сила, регистрирайки значителни проценти на изборите през май и юни 2012 година, заплашвайки дори европейската перспектива на страната. Някои от тези, които отказаваха да видят тази нова реалност, започнаха да я осъзнават, когато видяха ентусиазираното посрещане на явлението Бепе Грило и, най-вече, когато се сблъскаха с безпрецедентното политическо сътрудничество между леви и десни националпопулисти с повод `новия кипърски въпрос`.
Голяма част от така наречената движенческа Левица срещна и присвои карикатура на `нацията`, неясна фигура на `национален социализъм` с междусетия и перонистки оттенъци, чрез прибягване до популизма като идеология. Текстовете на този том се опитват да анализират преиздаването на една идеологическа морфология, която носи името `ляв националпопулизъм`. И да покажат по какви причини националпопулизмът не е решението на основните проблеми на доверие и представителство, с които е изправена гръцката политическа система.
[Извлечение от текста на задната корица на изданието]
