Капка Касабова, родена в София, израства през последните години на Комунизма на Студената война през 80-те години. След падането на Берлинската стена, тя емигрира и оттогава обича и мрази родината си в еднаква степен. Тридесет години по-късно, когато България се присъедини към ЕС, Капка отново посети страната на детството си, за да открие колко много са се променили тя и самата тя с времето. С непочтителния характер на изгнаница, любопитството на посетител и душата на поет, Касабова оживява миналото и настоящето на България, изследвайки сложната връзка между място и ум, география и съдба.