Ниже е нишка, която пронизва съвременната българска история, от началото на революцията до днешния ден, е "конфликтът на завършеностите". Постоянен конфликт на приоритети между целите и нуждите на националната/териториалната завършеност, институционалната/конституционната завършеност и икономическата/развиваща се, но и бюджетна завършеност.

Интерпретативната схема на "конфликта на завършеностите" се допълва от две странични константи на пътя на българската държава през двестагодишното й съществуване. Първата се състои в съжителството на две противоположни "съединения", които са постоянно установени в манталитета и саморазбирането на българското общество, въпреки впечатляващите промени, които се осъществяват последователно в състава му и на нивото на институционалното и икономическото развитие на страната.

Става дума от една страна за "съединението на типологичната непълноценност", а от друга страна за "съединението на индивидуалната превъзходство" спрямо страните от европейския център. Става дума за страните, които формират европейския стандарт, като България винаги остава изключение, което се превръща в теория и все пак в идеология на "българския екстравагантност".

Втората константа е "националната колебливост" между Запада и Изтока, която позволява на много хора да мислят или поне да твърдят, че, заради именно тази колебливост или двойната й страна, България има право да се отклонява или да забавя спрямо европейския стандарт.