Настоящото изследване на българския историк Иван Илчев описва пропагандните механизми, създадени от балканските държави, от тяхното съществуване до края на Първата световна война, с цел да повлияят на общественото мнение в света - и по-специално в Европа - относно правотата на техните аргументи и борби.

Илчев използва разнообразен архивен материал и обширна библиография, за да възстанови и анализира механизми на пропагандната тактика. Интересно е да се забележи потоците пари, които заинтересованите страни са отделили, както вътре, така и извън страната, за да създадат групи, които да бъдат приятелски настроени към техните възгледи, съставени от политици, дипломати, историци, географи и журналисти.

Тайни фондове от съответните Министерства на външните работи са били използвани, за да се постигне привличането на важни лица, които влияят на политиката на Великите сили, но също така формират общественото мнение в чуждите столици, както и координирането на действията на организации на студенти и сдружения на емигранти и бежанци. Особено след Кримската война и по време на Източната криза борбата се засили.

[Извадка от текста на обратната корица на изданието]