„Най-висшият пример за новаторска поезия на всички езици“ (Т. С. Елиът), „последното лирично произведение, което имаше европейско влияние“ (Валтер Бенямин), казаха за Цветята.
Слагайки на мястото на природата града, а на мястото на морала и идеалите внушителната форма на Злото, Бодлер преобръща градските ценности: поетът и книгата стават заплаха. „Данте на нашата паднала епоха“, този последен класик и първи новатор, пише своето лирично епос с герои проститутки, просяци, събирачи на отпадъци, болестно влюбени, смъртолюбци, опиомани.
Лица на забрана и крайности, изключени от социалната мрежа, и все пак неразривна част от нея, те преминават през наполовина осветеното с газови светлини Париж, обичат се в ароматизирани стаи, са болни от носталгия.
Сексуалната, страстна жена на всяка възраст е основната героиня на това limbo. Но тази безпредметна и странна нощна феерия е подчертаена с най-строги метрични правила, формулирана в стихотворни схеми на класиката.
Сливайки древното с съвременността, преходното с вечността, незначителното с безценното, Бодлер отново определи лиризма, правейки модерността основна съставка на новата естетика, поставяйки основите на символизма, но преди всичко на новаторската (европейска) поезия: Малерме и Рембо.
