Как се формират художествените движения след историческия разлом, който постави Втората световна война? Настоящата книга започва с обширно введение за периода 1850-1940, оценявайки и състоянието на изкуствата в Европа по време на окупацията.

След това се описват и анализират всички значими художествени тенденции в живописта, скулптурата и архитектурата, които възникват от средата на 1940-те години до края на 1970-те. В първата част са включени движенията, които се формираха в първите следвоенни години в Европа и Америка, от Art informel, геометричната абстракция, оп арт, кинетичното изкуство и Спациализмо до абстрактния експресионизъм, нео-дадаизма, живописта на твърдите краища и пост-пейнтърли абстракция.

Тези художествени развития се разглеждат в светлината на преместването на тежестта от Париж към Ню Йорк, което определи и съдбата на сюреализма в първите следвоенни години. Както показва авторът, новата среда на Студената война също определи следвоенния конфликт между представителност и абстракция, като утвърди преобладаването на социалистическия реализъм в страните на реалния социализъм.

Втората част на книгата първоначално акцентира на възникващия разлом между модерно и съвременно изкуство в края на първия следвоенен период. Този разлом се удостоверява от появата на серия нови тенденции, които са подробно описани, от Gutai в Япония до Nouveau Réalistes, ситуациялистите и поп арт в Европа и САЩ.

След това следва обширно обсъждане на нови художествени жанрове, като хепънинга и перформанса, както и на художествени тенденции и групи като Fluxus, виенския акционизъм и италианската Arte Povera. Анализът на активността на тези групи, които се формират чрез разриви и колебания, е свързан с утвърдването на нови модели на социално и икономическо поведение в контекста на неумолимия консумеризъм и генерализирана комерсиализация.

Този период достига своя връх с обширна криза в края на 1960-те години, която в сферата на визуалните изкуства съвпада с формирането на минималистични и постминималистични тенденции и концептуално изкуство, които са представени и анализирани подробно от автора. Втората част на книгата завършва с акцентиране и описание на противоречията, които произтичат от критичната позиция на художниците от 70-те години в среда на отстъпление на радикалните социални искания, в контекста на сложен процес на интеграция на новите художествени движения в институционалния и икономически апарат.

Накрая, в третата част на книгата, се представят следвоенните тенденции в архитектурата, от критичния подход към Международния стил до появата на т. нар. постмодернизъм, докато се обсъждат и архитектурните стандарти, които доминираха в социалистическите страни. Пресичайки почти 40 години, авторът описва, изследва и анализира подробно всички определящи моменти, които от историческа гледна точка са определили художествените развития в един изключително критичен етап на формиране на съвременния свят.