Защо правим изкуство? За да преодолеем границите си, да разширим своите граници, да запълним празнотата в себе си, да станем цели. Това не е състояние, а пътешествие, където това, което е тъмно в нас, постепенно се просветлява. В тази борба с нашите лични истини, в този опит да събличаме по едно парче маската на живота, театърът, с пълнотата на своето изследване, винаги ми се е струвал като пространство на предизвикателство. Той има способността да предизвика собствената си природа, както и публиката си, като нарушава наложените модели на действие, емоции и съдби - разтърсва ги до основите, защото те се изразяват чрез дъх, тяло и най-дълбоките импулси на човешкия организъм. Този сблъсък с табутата, този грях, поражда шока, който отстранява маската и ни прави способни да се предложим голи на нещо, което не може да бъде определено, но съдържа понятията за Ерос и Грация.