Молиер, когато е на смърт, създава една от най-красивите си комедии и едно от най-актуалните произведения. Кой не си мисли, че е болен? Кой не зависи един ден от лекарите си, до степен да откаже да се излекува? И кой лекар не е изкушен от тайнствеността и дори от арогантността? Като се смее на това, което ни кара да плачем, Молиер изостря всички комични механизми, за да изрази смешността и неспособността на лекарите, но също и лековерието на тези, които търсят помощта им. Комедията се превръща в сатира, за да разобличи това, което представя.