Впечатляващите образи на Фрида Кало (1907–54) в много случаи бяха израз на травма. Чрез почти смъртоносен автомобилен инцидент на 18-годишна възраст, неуспешното си здраве, бурен брак, спонтанен аборт и бездетност, тя превръща изпитанията си в революционно изкуство. Чрез буквално или метафорично автопортретиране, Кало гледа зрителя с дързък поглед, отхвърляйки съдбата си като пасивна жертва, докато същевременно изтъкава изрази на своя опит в хибриден език, съчетаващ реалното и сюрреалистичното: коса, корени, вени, лозници и тромби. Много от нейните творби също изследват комунистическите политически идеи, които тя споделяше със съпруга си Диего Ривера. Художничката описваше картините си като “най-честното и истинско нещо, което можех да направя, за да изразя това, което чувствах вътре и извън себе си.” Тази книга представя богатото тяло на работи на Кало, за да изследва нейната непрекъсната решителност като художник и значението ѝ като живописец, феминистичен символ и пионер на латиноамериканската култура.