Ако дълбокото желание на човека е безсмъртието, то той трябва да се опита да го реализира, за да разреши може би и световните проблеми, и използвайки напълно своите възможности, да изпълни своята съдба? Може ли, ако не постигне това, да бъде унищожен или да загуби изявеното си място на планетата по време на ускореното развитие на техническата наука, което изглежда е независимо?

За да защити своето превъзходство пред изкуствения интелект, дали човекът има задължение да се подобри физически, умствено и морално, като се трансформира вероятно в киберорганизъм?

Настоящото изследване е първата работа на български за философията на човешкото усъвършенстване. То представлява многослойно въведение в тази област в контекста на суперхуманизма и техническия постхуманизъм, две сложни хетерогенни течения между философската антропология, философията на техниката и философията на ума.

Обсъждайки техните сходства и различия, тя показва как те защитават радикалното усъвършенстване на човека, обединявайки различни проблематики от разнородни области като медицина, социални науки, физика, когнитивна наука, невротехнология, компютърни науки, молекулярна биология, нанотехнология и изследване на изкуствения интелект.

Изследването открива произходите на суперхуманизма и техническия постхуманизъм, за да представи тяхното развитие, подчертавайки както теоретичните им източници, така и икономическите и социалните условия, които са допринесли за разпространението им.

Илюстрира видовете и формите на радикалното човешко усъвършенстване, които предлагат на база научността си, но най-вече по отношение на техните морални и политически последствия, упражнявайки критика върху аргументите на основните им представители.

Отхвърляйки суперхуманизма и техническия постхуманизъм като антихуманистични идеи, книгата очертава философия на човешкото усъвършенстване в светлината на цифровия хуманизъм с цел запазване на човечността и продължението на човечеството в настоящия им вид.