През 1963 година, Ани Ерно, на 23 години и без ангажименти, осъзнава, че е бременна. Срамът се появява в нея като чума: разбирайки, че бременността й ще я отбележи и ще я превърне в социален провал, тя знае, че не може да задържи това дете. Това е историята, написана след четиридесет години, за травма, която Ерно никога не преодоля. Във Франция, където абортът беше незаконен, тя опитва, безуспешно, да си направи самостоятелен аборт с плетивна игла. Уплашена и отчаяна, тя накрая намира абортист и завършва в болнично отделение за спешна помощ, където почти умира. В "Случване" Ерно прецежда спомените си и записите от дните тогава. Ясно и чисто тя извлича смислите от своето преживяване.