През 1943 г. възникна спешна нужда от „Фермата на животните“. Съветският съюз беше станал съюзник на Великобритания във войната срещу нацистка Германия, а критиката към бруталния режим на Сталин беше или цензурирана, или обезкуражавана. Във всеки случай много интелектуалци от левицата все още възхваляваха Съветския съюз, твърдейки, че ужасите от неговите публични съдебни процеси, бързи екзекуции и тайна полиция са преувеличени или необходими. Но за Орвел Сталин винаги беше „отвратителен убиец“ и той искаше да напомни на хората за този факт по мощен и запомнящ се начин.
Но как да го направи? Политическо есе никога нямаше да достигне достатъчно широка аудитория; традиционен роман щеше да отнеме твърде много време за написване. Орвел се вдъхнови от идеята да съчетае морализаторството на традиционната „басня с животни“ с сатирата на „Пътешествията на Гъливер“. Група селскостопански животни, водени от свинете, свалят човешките си господари. Революцията им е вдъхновена от високи идеали: фермата ще се управлява в интерес на животните, без повече клане, с изобилие от храна за всички и комфорт при пенсиониране. Но когато свинята Наполеон поема командването, той бързо разваля техните принципи, създавайки нова тирания, по-лоша от старата.
Орвел написа „Фермата на животните“ в средата на Втората световна война, но първоначално никое издателство не искаше да се заеме с нея. Книгата беше публикувана едва през август 1945 г., след края на войната. Тази малка книга бързо се превърна в основен текст в зародилата се „студена война“ (фраза, която самият Орвел е измислил). Тя също така се превърна в поле на самия конфликт, като претърпя различни опити за подкопаване или промяна на значението ѝ.
Днес „Фермата на животните“ остава мощна басня за природата на тиранията и корупцията, валидна за всички времена.
Нашето издание включва и следните есета: „Да застреляш слон“; „Чарлз Дикенс“; „Вътре в кит“; „Границите на изкуството и пропагандата“; „Литература и тоталитаризъм“; „Фашизъм и демокрация“; „Патриоти и революционери“; „Катастрофален градуализъм“; „Някои мисли за обикновения тритон“; „Защо пиша“; „Писатели и Левиатан“.
