Независимо от името, което му беше дадено, всички народи без изключение установиха в чест на Слънцето известни и многобройни празници, особено в периодите на смяна от един сезон към друг. Най-големите от тези празници се провеждаха във всички страни и племена по време на зимното слънцестоене, на 25 декември. Това беше празникът на раждането на Слънцето, и не без основание. Защото колкото повече наближаваше зимата и обедното слънце изглеждаше все по-ниско на хоризонта, толкова дните ставаха по-къси и студът се увеличаваше. Това беше тежък период за човека, с много къси дни и безкрайни нощи. Грижите се умножаваха, тревогите нарастваха и неопределено чувство на страх обземаше древния човек, с почти липсващите му защитни средства и ограничените източници на храна.