С половинчати истини народите култивират и подхранват своите национални предразсъдъци. В среда на национално самодоволство, националните предразсъдъци, освободени от индивидуално съзнание и чувства, придобиват жестокостта на народен обвинител. Никакво облекчение не се приема.
Така опростяването на обвиненията придобива особена техника, а генерализацията се осъществява като правило. Виновниците винаги са другите. В резултат на реакцията срещу обвиненията на тези предразсъдъци, може би предразсъдително и аз, съзнателно поставям лицата от моето произведение в една гранична междинна точка на гръцкия упадък.
В провинциален пейзаж, където тревогата за оцеляване предхожда прилагането на икономически разпоредби, а неподчинението на законите става ежедневна практика за оцеляване. В този пейзаж обвиняемите никога не разбират точно причините, поради които са обвинени. Защитата им винаги е слаба, защото обвинителният акт винаги се основава на половинчати истини.
Но когато половината истина се допълва с предразсъдък, е достатъчна за осъждане.
