„Исках да забравя това момиче. Наистина да я забравя, тоест да престана да изпитвам желание да пиша за нея. Да спра да мисля, че трябва да пиша за това момиче и нейните желания и лудост, нейната глупост и гордост, нейния глад и кръв, която спря да тече. Никога не успях да го направя.“ В книгата A Girl’s Story, последната книга на Ани Ерно, тя си спомня лятото на 1958 година, когато е работила като инструктор в лагер в Нормандия, и разказва за първата нощ, която е прекарала с един мъж. Когато той си тръгва, тя осъзнава, че е подчинила волята си на него и открива, че е робиня без господар. Сега, шестдесет години по-късно, тя установява, че може да изтрие междинните години и да се върне да мисли за това момиче, което искаше напълно да забрави. В писменото време на A Girl’s Story, което извежда на повърхността нейните неизтриваеми спомени от това лято, Ерно открива, че тук е жизнената, жестока и болезнена основа на писането си, изградена от срам, насилие и предателство.