Съвременната идея за търпимост към вярванията и възприятията на другите като отношение, което допринася за общото благо, се появи по времето на Просвещението, след векове религиозни войни. След като я развиха големи мислители като Джон Лок и Волтер, тя постепенно спечели терен и се вкорени в Европа и Северна Америка.

Въпреки това, с повторната поява на фанатизма и тероризма, религиозната търпимост вече се оспорва открито от една уплашена обществена нагласа. Денис Лакорн разглежда появата и развитието на съвременната идея за търпимост, като ни приканва да разсъждаваме как трябва да реагираме на съвременните предизвикателства.

Той дори дава на своето изследване широк времеви хоризонт, разглеждайки дори предмодерни аспекти на търпимостта, като „търпимостта“ на Османската империя и Венецианската република, за да стигне до забраната на бурките във Франция и до движенията за бяла супремасия в САЩ през 21-ви век.

Границите на търпимостта поставят критични въпроси: Трябва ли да налагаме ограничения на свободата на изразяване от името на достойнството на човека? Трябва ли да приемаме религиозни символи в обществения свят? Можем ли да търпим отречените на търпимостта?

Въпреки че признава, че търпимостта не означава премахване на всяко ограничение, авторът я защитава срещу наскоро направени опити за заобикалянето ѝ. Той заявява, че в противен случай самото съществуване на плуралистичното общество е застрашено. Книгата е ключов принос в диалога за основните предизвикателства, пред които е изправена демокрацията през 21-ви век.