На зората на ново хилядолетие светът ни отново показва своето трагично лице. Колапсът на „реалния социализъм“. Двойните кули. Световно господство на един неконтролируем капитализъм. Икономически кризи. Тероризъм. Екологична катастрофа…

Как стигна до тук светът, който обещаваше толкова много? Дали кризите, които ни удрят, не са една и единствена, произтичаща от гордостта на съвременния човек, тоест на всички нас – една антропологична криза?

Този въпрос мъчи автора, докато пътува из страните на нашия свят, виждайки човека, който се преобразява в машина, гражданина в потребител, пътешественика в турист, имигранта в бежанец… Как да не се отслабват демократичните ценности в полза на авторитарни режими?

Представената книга не поддържа никаква идеология нито предлага решения. Всичко, което ще прочетете тук, е непълно мозаично изображение на разпокъсания ни свят, за който няма окончателна преценка.

Нищо повече от покана за диалог в епохата на паралелни монолози: писмо, насочено от автора към всеки читател, очаквайки от него да го обсъди, да го оцени, да го оспори и най-вече да го завърши.

Търсенето: колективно творчество, което може би ще ни помогне да осъзнаем по-дълбоко откъде идваме, къде се намираме и накъде отиваме, за да живеем един живот, по-достоен за преживяване.