В тази книга се излагат здравите корени на Оскар Уайлд като класически филолог от Ирландия, преди още да завладее зрителите с комедиите си и читателската аудитория със скандалния Портрет на Дориан Грей.

Той е по-известен на всички нас с хумора, интелигентната си остроумие и провокативността си. В този изключителен, двуезичен том срещаме младия студент и любител на античността Уайлд. В Жените на Омир (1876) го наблюдаваме как рисува с собствените си цветове женските образи от Одисеята и Илиада, възхищава се на Наусика и хвали Елена.

В Хеленизма (1877) обожанието му към красотата и самохвалството на естетистите изглежда отстъпва пред усилията му да проучи отражението на Имперска Британия чрез древна Атина и Спарта. Уайлд е написал и двата есета по време на своята почивка. По-рано е пътувал до Гърция и е облечен като филеленист-борец от '21.

Но какво е означавал за него древногръцкия култура, какво точно е възхищавал в този свят и какво е запазил от свързаните си изследвания в Оксфорд? Редките чернови на един развиващ се художник.