Всеки текст на Елефанта, всяка статия и всеки негов коментар за политиката, обществото, историята и културата представляваха малко, но смело преобръщане, едно опровергаване на очевидното и общоприетото в полза на нова, необработена и затова освобождаваща мисъл, защото „очевидното не е точно такова, каквото се представя от тяхната повърхност“.

Всеки път изглеждаше сякаш той казва (често наистина го казваше) че има и друг начин да видим нещата, по най-простата причина, че тъй като те са създадени от хора, хора могат, ако желаят, да ги променят. Затова повечето от неговите текстове са още свежи, сякаш току-що са били написани, и предават на нас свежестта на несъществувалото, на реалното в раждането: можеше да бъде и по друг начин.