„Теогония“ на Хезиод е единственото запазено свещено древно писание на гърците. Защото Хезиод, обхванат от „вдъхновения гняв“ на поетите, последователно възхвалява безсмъртните родове.

Солидната основа на 1,022 стиха на Теогонията проектира психогенетиката на боговете и чудовищата в психологията на смъртните. От чудовищата на нашето колективно несъзнавано до добродетелта на свръхсъзнанието. Начало е Хаосът, Гея, вмъкнатият Тартар и „освобождаващият“ Ерос, а завършекът е божественият род на Зевс/Диос, деветте божествени съпруги и двадесет и седемте божествени деца.

Мистериозният кръг на 33 тропически години на слънцето, известен на Орфическите, се среща в сбора на божествените същества по родове и се пресича с точката на изменение на родовете. Теогонията очертава следите на нов начин на мислене. Невидима е точността на числата, която води нашия разум.

Числата са свързани с кръговете на небесните тела с цел да посочат на смъртните грешките и подвизите на душите им. Предшестват числата и следват два символа: шестостърната и петостърната звезда, изображение на душата и тялото на човека, отражение на същността му.

Древногръцките споменати числа и символи нямат никаква връзка с по-късни религии, мистични организации и източни или западни пътеки.