Това е моето писмо до Вселената, която никога не ми е писала – Простите новини, които Природата ми каза – С нежна величественост Тя предлага съобщението си На ръце, които не мога да видя – Заради Нея – Скъпи – съотечественици – Нежна да бъде вашата преценка – за Мен [1862/1863]
Емили Дикинсън е водещата американска поетеса на 19-ти век; заедно с Уолт Уитман, те образуват два различни стълба на американската поезия. Нейната поезия, макар и написана в средата на 19-ти век, предвещава модернизма и литературните течения, които последват, като оказва силно влияние върху значими американски и англоговорящи поети от 20-ти и 21-ви век.
Това, което я отличава, не е само особеният стил на Дикинсън: плътността на словото, елиптичната синтакса, упоритото изследване на поетесата на думите, постигнато с главните букви и известните й "тирета". Нито е само замислената й дълбочина, оригиналността и леката ирония, но най-вече - необичайният и смел поглед на Дикинсън, която не се поколеба да оспори консервативните социални и религиозни представи на своето време, и – много важно – да се съпротиви на съществуващите поетични предписания. Дикинсън очерта собствен път, който с времето се оказа най-революционния и устойчив.
Настоящото издание – двуезично, за да може читателят да се наслади на свежестта на оригинала, но и да провери избора на преводача – включва 160 стихотворения, които обхващат цялата гама от произведенията на Дикинсън. Обширното Въведение се занимава с въпроси като доброволния затворнически живот на поетесата в семейното огнище, възгледите й за Бога и религията, начина, по който е възприемала природата и смъртта, авторите, които е възхитила, и четивата си, страстната й връзка със Сюзан Гилбърт – жена на брат си – както и известните "Майсторски писма", изпълнени с покорство послания, които Дикинсън е отправяла към онзи загадъчен "Господар", чиято самоличност все още не е разкрита.
Накрая, разглежда се противоречивата й връзка с Томас Хигинсън, нейния "ментор", както го наричаше, който я съветваше да не публикува "трептящите" – според него – стихотворения, но и амбивалентното отношение на самата нея към известността, която тя избягваше да търси, но дълбоко вътре в себе си я желаеше.
В изданието са включени откъси от множество писма на поетесата, които осветяват личността и обсесиите й – писателски и други – а също така и богато фотографско съдържание и обширна библиография.
„С изключение на Шекспир, Дикинсън проявява най-смелата познавателна оригиналност в поезията на Запада от Данте насам“. Харолд Блум, Западният канон
„Трудно е да се изчерпи уникалното изкуство и удоволствието, което доставя поетичният талант на Дикинсън. С химна и загадката, тези две малки домашни съдове, тя улови “центъра” и “периферията” на нещата – две от любимите й изрази – колкото и решително е успяла някога човешката фантазия“. Тед Хюз
