Ветеран британски историк възстановява тук една от най-гъстите и значими десетилетия на по-новата гръцка и европейска история: времето, когато хората от селата, планините и полетата в гръцките земи на Османската империя въстанаха през 1821 срещу свръхмощните сили на султана.

Насреща на всички прогнози, и въпреки ужасните репресии, които понесоха, но и жестоките граждански конфликти, те запазиха революцията жива, до момента, в който военната намеса на Великите сили най-накрая позволи установяването на нова национална държава.

Книгата предлага завладяваща панорама на тази история, въвеждайки ни в ума, сърцето и действията на главните действащи лица, както и в разкриващите преживявания на мнозинството. Така виждаме с нов поглед революционните планове на конспираторите от Филикия, неуморната партизанска война на войводите и подвизите на бунтовниците, приноса, дилемите и колебанията на арматолите и разбойниците, на прокритите и капитаните, конституционните визии и дипломатическите ходове на новата политическа класа, практическата подкрепа на филелини и доброволци, тревогата на обсадените градове, трагедията на беззащитните жени и деца.

Така става ясно колко решаваща е била революцията от 1821 в новогръцката история, определяйки политическото изграждане на съвременна Гърция; колко централно място е заемала в оформянето на международни тенденции като романтизъм, национализъм или републиканизъм; и колко е допринесла за възникването на нов вид политическо противопоставяне между желязната воля на Свещенния съюз, непознатата динамика на международната солидарност и вярата, мечтите и действията на един народ, който се бореше, често с ужасна цена, за „да стане румънско“.