В Мистра, столица на деспотата на Морея и някога процъфтяващ политически, икономически и културно град, днес единственият активен старинен орган е манастирът на Пантанася. Този манастир е едно от последните големи византийски творения преди падението на Константинопол и Мистра.

Въпреки че от сградите на първоначалния комплекс малко части са запазени в първоначалното си състояние, докато други са напълно унищожени, католиконът на манастира е запазен до наши дни, но с няколко ремонти и реставрационни интервенции и съдържа голяма част от оригиналните византийски стенописи.

Католиконът на манастира обаче не черпи значението си само от византийската стенопис. Самата архитектура на църквата представлява особено и уникално художествено постижение, което характеризира историческия период на нейното създаване, време на големи политически преустройства и усилия за сближаване на източната империя със западна Европа.

В същото време, Пантанася обозначава края на усилията на палеологовата епоха за културно обновление с творба на висока архитектурна експресия, резултат от задълбочено планиране, в която е включено произведението на големи художници от времето ѝ. Така се подчертава динамиката на художественото творчество в последните години на Византия, както и, с финалната опит за реформиране на архитектурни елементи, по-широкият размисъл за по-нататъшното развитие на изкуството в един нов свят, който е започнал да се очертава.

В тази книга се анализира подробно историята, структурата и развитието на архитектурното творчество, както и спецификите на техническите и художествени характеристики.