«Парламентите са гръбнакът на конвенционалната демокрация, която преобладава днес в света. Парламентът е лъжлива представителност на народа, а парламентарните правителства са фалшиво решение на демократичния проблем. Един парламент първоначално се създава, за да представлява народа, но той сам по себе си е антидемократичен, тъй като демокрацията означава власт на народа, а не власт, която действа от негово име.

«Самото съществуване на един парламент означава отсъствие на народа. Истинската демокрация съществува само с непосредственото участие на народа, а не чрез активността на неговите представители. Парламентите са правен бариер между народа и упражняването на власт, който изключва масите от сериозната политика и монополизира на тяхно място народния суверенитет.

На народа остава само една фасада на демокрацията, която се изразява в големите опашки, за да хвърли гласа си в урната». «Истинската демокрация няма освен един метод и една теория. Нехомогенността и разнообразието на системите, които твърдят, че са демократични, са доказателство, че всъщност не са демократични.

«Властта на народа има само едно лице и тази власт може да бъде реализирана само чрез Народните събрания и Народните комисии. Няма как да съществува демокрация без навсякъде Народни събрания и Народни комисии». «Преходът от съществуващите общества на наемни работници към общества на кооперирани производители е неизбежен като диалектическо решение на противоречивите икономически теории, които преобладават днес в света.

Той също така е диалектическо решение на несправедливите отношения, които се основават на системата на наемния труд. Никое от тези въпроси не е било разрешено до днес». «Крайната стъпка е новото, социалистическо общество да достигне стадий, в който печалбата и парите изчезват. Обществото ще стане напълно продуктивно, а материалните нужди на обществото ще бъдат изцяло задоволени.

В това крайно стъпало печалбата ще изчезне, както и нуждата от пари». «Героите в историята са, по дефиниция, индивиди, които се жертват за определени каузи. Но за кои каузи? Жертваха се заради другите. Но на кого? На тези, с които поддържат връзка.

Следователно, връзката между индивид и група е социална връзка, която регулира транзакциите между хората. Национализмът, така, е основата, върху която възниква една нация. Следователно, общите каузи са национални каузи, а националните връзки са и социални връзки.

Социалните отношения произтичат от обществото, а именно от отношенията между членовете на една нация. Социалните отношения са, следователно, национални отношения и националните отношения са социални отношения». «Национализмът в света на хората и груповият инстинкт в животинското царство са като силата на гравитацията в полето на материални и небесни тела.

Ако гравитацията на слънцето изчезне, неговите газове ще експлодират и единството на света вече няма да съществува. Така, единството е основата на съществуването. Факторът на единството на всяка група е социален фактор, а в случая на човека този фактор е национализмът.

Поради тази причина, човешките общности се борят за своята национална единство, което е основата на съществуването». «Съгласувайки се с природата и нейните цели, мъжът и жената трябва да бъдат креативни по отношение на съответната си роля.

Противното е регресия. То се обръща срещу природата и унищожава основата на свободата, защото противоречи на живота и съществуването.

Мъжът и жената трябва да упражняват и не да се отричат от съответната роля, за която са били създадени. Всеки опит за отричане на тази съответна роля, дори и само отчасти, възниква само като резултат от принудителни условия и при необичайни обстоятелства.

Жената, която отхвърля брака, бременността, козметиката и женствеността по здравословни причини изоставя естествената роля, която има в живота поради груба сила или лошо здраве. Жената, която отхвърля брака, бременността или майчинството заради работата, се отрича от естествената си роля при подобни принудителни условия.

Жената, която, без да има конкретна причина, отказва брака, бременността и майчинството, се отрича от естествената си роля в резултат на принудителни условия и морална извращеност. Така, изоставянето на естествените роли на женствеността и мъжкостта в живота може да се случи само при ненормални условия, които противоречат на свободата и представляват заплаха за съществуването.

Следователно, необходима е световна революция, която да положи край на всички материалистични условия, които възпрепятстват жените да изпълняват естествената си роля в живота и принуждават да изпълняват задълженията на мъжа, за да бъдат равноправни с него в правата.

Такава революция неизбежно ще се осъществи, особено в индустриализираните общества, в отговор на инстинкта за самосъхранение, дори и без подбуда за революция, в която напредва Зелената книга». «Държавно контролираното и систематизирано образование е, всъщност, наложена отупеност на масите.

Всички правителства, които налагат образователни курсове, задължавайки хората да се съобразяват с официалната учебна програма и принуждавайки учениците да я изучават, потискат своите граждани. Всички методи на обучение, които преобладават в света, трябва да бъдат отменени чрез световна културна революция, която ще освободи ума на човека от изучаване на фанатизъм и от методи на целенасочена адаптация на вкуса, способността да формира понятия и неговата психология». «Когато масите нахлуят в спортните пространства и започнат да се занимават със спорт, стадионите ще опустеят и ще бъдат разрушени.

Това ще стане, когато масите осъзнаят, че спортът е обществена дейност, която трябва да се практикува, а не да се превръща в зрелище. Това е по-логично като алтернатива на съвременната практика да имаме безпомощно и пасивно мнозинство, което просто наблюдава.»