Този модел на утвърждаване на живота, който ще доминира и в Смисъла на живота, вече е видим в лекциите, които той изнесе през март и април 1946 г., преди ръкописите, които щяха да станат неговата много четена книга, да бъдат публикувани.
Лично за мен моделът „Да на живота“ е особено въздействащ. Родителите на моите родители пристигнаха в Съединените щати около 1900 г., опитвайки се да избегнат омразата и насилията, които – в много по-крайна форма, разбира се – Франкл и други оцелели от Холокоста преживяха. Също така, първата от лекциите на Франкл беше изнесена през март 1946 г., приблизително когато аз се раждах, от родители, решени да пренебрегнат всякакви заплахи и страхове, които бяха доминирали в света през непосредствените предходни години; от родители, които по свой начин казваха „Да на живота“.
Днес, почти седемдесет и пет години по-късно, онова, което беше първичният материал за лекциите на Франкл, е – за щастие – далечен спомен. Може би ние, децата на първите следвоенни години, имахме макар и неясно усещане за мрака на нацистките лагери на смъртта, но дори и днес самото събитие Холокост е известно на малко млади хора.
Въпреки това, дори и да е така, думите на Франкл, в отзвук на неговите скорошни изпитания, запазват своята стойност и днес. Откриването на „голямата лъжа“ беше едно от заданията, които трябваше да подготвим за час в гимназията, в която учех в Калифорния. Всяка добре организирана пропагандна кампания се нуждае от „голяма лъжа“. В случая на нацистите, една от „големите лъжи“ на тяхната пропаганда беше превъзходството на т.нар. арийска раса, която като „раса господари“ беше предназначена да доминира над планетата.