В периоди на мрак и страх, как този, в който живеем сега в Гърция, имаме два начина на реакция: първият е да оставим тъмнината да влезе в душата ни и да я потъне в черно; другият е да използваме светлината, която е акумулирана в слънчевите панели на нашето сърце. Светлината е животворна сила. Едно малко маслениче побеждава и най-непроницаемата тъмнина.

Пресъздаваме живота си на светлината и го организираме колкото се може по-просто в един свят, който е сложен и безсмислен. Тези малки текстчета, които са събрани в този том, са опит да се създаде такъв микрокосмос, когато тъмнината ме обгръщаше и заплашваше. Нямаше намерение да ги публикувам. Считах ги за много лични.

И по стечение на обстоятелствата осъзнах, че няма лична причина. След като сме същества с разум, ние сме част от обществото. И общността е тази, която ти дава основание да откриеш своята личност, уникална и ненадмината, точно както са и пръстовите ти отпечатъци. Има събеседници. Достатъчно е да можеш да говориш. И така се появи тази книга.