Известно е, че патриарх Григорий V е ръководил църквата и народа в много трудните години на подготовката и обявяването на революцията през 1821 година. Също така е известно, че в този изключително сложен период той е трябвало да се изправи пред големи и критични въпроси и да вземе трудни решения, като най-важното от тях е било отлъчването на революцията.

Трябва да кажем, че тези трудни решения и действия на патриарха първоначално са били възприемани като изисквания на времето, с цел да бъде спасен народът от сигурното клане, което го заплашваше. Затова след обесването си патриархът е признат за свещеномъченик и народен мъченик.

По-късно обаче започва жестока и безмилостна критика на ролята му, която го обвинява, ни повече ни по-малко, в туркофилство и враждебност към революцията. И тази критика продължава и днес с особена интензивност, по повод на празнуването на 200 години от обявяването на революцията през 1821 година.

На тази критика се опитва да отговори настоящото изследване. И това го прави, позовавайки се на неоспорими исторически факти и без каквато и да е предварителна предубеденост или целенасоченост.