Идеята за съставяне на Речник на клишетата вече е в ума на Флобер от 1850 г. В писмото си от 4 септември 1850 г. до Луи Буйе четем следното: „Правиш добре, че мислиш за Речника на клишетата. Напълно готов и снабден с предговор, в който ще бъде отбелязано, че е написан с цел да свърже обществото с традицията, реда, установените конвенции, и структуриран по такъв начин, че читателят да не осъзнава дали го подиграваме или не, може би ще бъде странно произведение, но и способно да успее, защото ще бъде изключително актуално“.

Речникът, както и "Бувар и Пекюсе", с които е неразривно свързан, се ражда от ужаса, но и от очарованието, което човешката глупост упражнява едновременно. Той събира материал в продължение на години, записвайки смешни, глупави фрази и идеи, които чува или чете в книги, вестници и списания от времето си, но няма да успее да завърши съставянето си.

Гениалната стратегия на Флобер се състои в простото представяне на чудовищества, които се казват и пишат, без никакъв коментар, критика или анализ от негова страна. Той вярва, че простото им записване ще бъде достатъчно, за да разкрие обема на глупостта в цялото й величие. Речникът е „една изповед на човешката подлост“, както той характерно отбелязва, едно остро обвинение, насочено срещу буржоазното общество на неговото време, което пасивно приема и с готовност усвоява всички тези баналности, стереотипи, необмислени идеи и мнение, един ироничен отчет на недостатъчната критическа способност на съвременниците му.