Няма по-добър начин да се обобщят обхватът и дълбочината на въпросите, които поставя Мишел Фуко в лекцията си "Какво е автор?" (1969), от резюмето, което той самият даде, за да подчертае незаинтересоваността към субекта на писането като необходима предпоставка за записването на критиката като историзация на социалните взаимоотношения:

1) Името на автора: подходът към него под формата на определено описание е невъзможен; не можем, също така, да го разглеждаме като обикновено собствено име.

2) Отношението на присвояване: авторът няма точно нито собствеността на текстовете си, нито отговорността за тях; той не е нито производител на тях, нито изобретател. Каква е природата на speech-act, която позволява да кажем, че съществува произведение?

3) Отношението на приписване: авторът е безспорно този, на когото можем да приписваме всичко, което е било казано и написано. Но приписването - дори когато става въпрос за известен автор - е резултат на сложни критически процеси, рядко оправдани. Несигурността на opus.

4) Позицията на автора: позицията на автора в книгата (използване на "трансформатори", функции на предговорите, подобия на писателя, на рецитатора, на доверения слушател, на автора на мемоари) [...].

(От представянето на задната корица на книгата)