Есето за Логоса на постмодерността, като критика на безмерния индивидуализъм, деконструира психоаналитично и социологично първо аспектите на Логоса относно идентичността, който е станал основното идеологическо мото на постмодерността.

Въпреки това, критиката на този Логос изисква представянето на различните форми на Другост, които формират основната връзка на субекта с Другия, която индивидуализмът отхвърля.

След това се представят основните политически принципи на Демокрацията: Свободата, Равенството и Солидарността, които гражданите като индивиди в практиката склонни да обезценяват и отхвърлят с фанатизъм или безразличие.

Диалектиката между противоположностите и конфликтите, които възникват, се определя като алтериция, която характеризира късния етап на постмодерността на 21-вия век.

Въпреки това, динамиката на алтерицията заплашва демократичната правова държава. Критичната историческа и структурна референция към връзката между институционалните структури и революциите, както и между религиозността и секуларизацията на институциите в Европа, накрая показва опасностите, които се крият в постмодерната култура, и необходимостта от съпротива срещу тях.