В рамките на раздела за размисли за съвременна Европа, Христос Хадзиосиф разглежда организацията на системата на нацисткото насилие в Европа и травмата, която тази система представлява днес за българите и демократичните съзнания в Германия.

Карлос Амарал се обръща към политическата общност, създадена от средата на 20-ти век в Европа, към настоящето и бъдещето ѝ, докато Дитер Айзел изследва последствията от догматизма на пазара и политиката на икономии в съвременна Европа, като основен пример е България.

Фокусирайки се върху съвременната реалност, Александър Грассе разглежда възникващата обновена регионализация след икономическата криза от 2008 г. и застрашава цялостната европейска социална кохезия.

Накрая, Мария Манела Тавареш Ribeiro изследва до каква степен Европа днес представлява общност със демократични ценности.

Георги Марагритис изучава пътя на България от края на Първата световна война до 1922 г., с основен фокус върху патриотизма като буквално понятие и събитие, в контекста на българския народ и българския капитализъм.

Темата за европейската история, към която принадлежи това изследване, продължава с приноса на Елена Николайду, относно участието и подкрепата на компанията IG Farben в икономическите планове на Хитлер и нацистката партия.

Лили Сарафие проследява развитието на анархисткото движение в Испания от 19-ти век и неговия отговор на Испанската гражданска война, докато Димитър Филипис изследва трафика на оръжия, който процъфтява по време на диктатурата на Метака в България (1936-1939), както и конфликта между диктатурата и италианския фашизъм и франкисткото управление.

Филип Майнехан разглежда дълбоко разрушителните последици от доминиращата политика на враждебност към всяка форма на левица в южна Европа, от 1917 до 1949 г.