Деветдесет и шест истории и разкази се разгръщат под знамето на Кръста, за да предадатHeroic deeds с благодатта на Освещението по време на Революцията от 1821 година.
Гръцкият народ закалил националното си съзнание с мъката на своето безкористно религиозно чувство, ден след ден, година след година, битка след битка, но върху наковалнята на православната християнска вяра.
Кръстът става меч, иконите знамена на вярата, които отварят пътя. Индивидуалните молитви се преобразуват в колективни военни песни, чудесата в изходи на надежда, евангелията стават декларации за национално съществуване, свещените вечери тяло и кръв на битките, причастие на свобода, за да се издигне гръцкия дух малко по-високо, да застане наравно до другите нации на света.
С Божията сила и Христовата вяра, елементи на самоопределение, подчинената нация декларира решението си отново да живее свободно, борейки се за Родината и Вярата, там където едното се вплита в другото и го подхранва.
