С текста си "Едипов комплекс и едипов мит" Ерих Фром подхваща да се изправи пред това, което се счита, дори и днес, в много отношения за "основата" на фройдистката психоанализа, едиповия комплекс и "инцестуалната" връзка между син и майка.
Разглеждайки връзката на фройдисткия комплекс с древногръцкия мит за Едип и по-специално със софоклеевата "триология" - Едип цар, Едип на Колон и Антигона - Фром задава директно въпроса: "Имаше ли право Фройд да заключи, че този мит потвърдва неговото мнение, че несъзнателни инцестуални импулси и произтичащата от тях омраза към бащата-съперник могат да бъдат открити при всяко мъжко дете?"
Вместо окончателен отговор той предлага теоретична хипотеза с психоаналитични, но и политически значения, тъй като чрез разглеждане на социалната промяна от модела на матриархат към патриархат, той се фокусира не върху връзката между майка и син, а върху връзката на сина с бащата.
(От представянето на задната корица на книгата)
"[...] митът може да се разбере като символ не на инцестуалната любов между майка и син, а на бунта на сина срещу властта на бащата, в контекста на патриархалното семейство. Бракът на Едип и Иокаста е само второстепенен елемент, само един от символите на победата на сина, който заема мястото на бащата си и, заедно с него, всички привилегии." (Ерих Фром)
