Старец Йосиф Ватопедски – Върховният на любовта.

Старец Йосиф се усмихна един час и половина след упокоението си, а усмивката му се разширяваше по време на погребалната му служба.

Книгата е написана от Костас Панагопулос, автор от новото поколение, който с това произведение размишлява върху съвременната ежедневност, вдъхновен от живота и ученията на блажения старец Йосиф Ватопедски. Именно това прави книгата уникална и способна да се обърне и към по-младите читатели.

Той самият казваше: «Светлината не се ражда с думи, с форми, с лицемерие. Светлината е светлина. Тя е добродетел. Тя е доброта. Тя е вяра. Тя е любов. Ако тези неща са над нас, тогава и мълчаливи говорим». Най-голямото дарование на Стареца беше, че отлично знаеше как да прикрива своята святост. Но го издаваше присъствието, говоренето, сълзите, дълбочината на православната теология и неговите чувства.

Обичаше много. Плака много. Преживя много. Той е Старец Йосиф Ватопедски, върховният на любовта, великият в аскезата, голям в търпението пред страданията в живота на практическото смирение и на целоживотната незабележима преданост в всяка уникална стойност на приносите си.